Джанбатиста

Джовани Батиста Тиеполо (на италиански: Giovanni Battista Tiepolo), наричан също Джанбатиста или Джамбатиста Тиеполо (Венеция, 5 март 1696 – Мадрид, 27 март 1770), е италиански художник. Автор на мащабни фрески, той е последният от големите художници на Венецианската република. С нововъведенията си в традиционния бароков стил, той е сред предшествениците на стила рококо.

Биография

Джанбатиста Тиеполо е роден във Венеция. Той е последното от шестте деца на морския капитан Доменико Тиеполо и неговата жена Орсета. Въпреки че фамилията Тиеполо е с аристократичен произход, бащата на Джанбатиста не афишира това. Той умира година след раждането на сина си, оставяйки семейството в тежко материално положение.

Тиеполо учи при Джорджио Лазарини, но изпитва влияние и от Себастиано Ричи и Джовани Батиста Пиазета. На 19 години Тиеполо завършва първата си голяма творба – „Жертвоприношението на Авраам“ (сега в Академията). Той напуска студиото на Лазарини през 1717 г., когато е приет в гилдията на венецианските художници „Фрагиа“.

През 1719 г. Тиеполо се жени за Мария Сесилия Гуарди, сестра на венецианските художници – Франческо Гуарди и Джовани Антонио Гуарди. Тиеполо и жена му имат 9 деца, две от които почиват невръстни. Двама от синовете му, Джандоменико и Лоренцо Тиеполо, са също художници.

Творчество

През 1761 г. Карлос III поръчва на художника огромен стенопис, който да краси тавана на тронната зала в кралския дворец в Мадрид. Темата е „Прослава на Испания“. Работейки в Испания, Тиеполо влиза в конфликт с Антон Рафаел Менгс, предизвикан от завистта на последния. Тиеполо умира в Мадрид на 27 март 1770 година. След смъртта му, той е обявен за последния „олимпийски“ художник на Венецианската република.

През 18 век в Италия добива широко разпространение стенната живопис, изпълваща огромните плоскости в архитектурата на Барока – църкви и дворци. Това дава възможност за изява на монументално-декоративния талант на Тиеполо. Стилът му се отличава с богат колорит, с майсторски построена композиция, включваща множество раздвижени фигури.

В нарисуваните огромни по размери композиции на платно с маслени бои той разработва алегорични сюжети и исторически сцени. Светът, който Тиеполо създава в тях, е далеч от реалността – свят на охолство, безгрижие и веселие. Сред творбите му са „Меценат представя на император Август свободните изкуства“ (Ермитажа), „Квинт Фабий Максим в сената на Картаген“, „Повикване на Цинцинат да стане диктатор“, „Триумф на пълководеца“ и др. Тиеполо е последното голямо име в италианския барок.