Караваджо

Микеланджело Меризи (или Америги) да Караваджо (на италиански: Caravaggio), наречен по името на град Караваджо (близо до Милано), е италиански художник. С въведената от него техника на драматично осветяване на отделни фигури на тъмен фон, съчетана с реалистично представяне на състоянието на човека (физическо и емоционално), той става един от основоположниците на бароковата живопис. В големите композиции на Караваджо преобладава драматизмът, докато в малките, както и в портретите, се наблюдава спокойствие. Отхвърляйки традиционните за иконографията идеализирани образи, той избира за модели на своите апостоли и светци обикновени хора от народа. Възпроизвежда точно кожата, бръчките и материите на дрехите им. Караваджо се обучава в Милано под ръководството на Симеоне Петерцано, който е учил при Тициан. В края на XVI век се премества в Рим, където по това време се строят много нови църкви и дворци и има нужда от художници, които да ги изпишат. По време на Контрареформацията, Римокатолическата църква търси религиозно изкуство, чрез което да отговори на заплахите на Протестантството. С тази цел е създаден маниеризмът, който става водещо направление в културния живот след като Ренесанса спира да отговаря на потребностите на обществото. Новостта в творчеството на Караваджо се изразява в драстичния натурализъм, в който са комбинирани наблюдението на физическата среда и драматичното, дори театрално използване на светлосенки. Тази промяна от светлина към мрак със сравнително бърз преход става известна като Тенебризъм. Караваджо прави истински фурор, когато през 1600 г. представя „Мъченичеството на свети Матей“ и „Призоваването на свети Матей“ – първите му публични поръчки. След този момент никога не му липсват поръчки или патрони, но въпреки това той трудно се справя с успеха си. Няколко пъти е арестуван, вандалства в собствения си апартамент и в крайна сметка получава смъртна присъда от папата. Една ранна публикация за него от 1604 г. описва начина му на живот през предходните три години. В нея се разказва как „след двуседмична работа се перчи около месец-два, носейки меч и следван от слуга, обикаляйки един след друг дворовете, готов да се сбие или скара, тъй че компанията му е изключително странна“. През 1606 г., Караваджо убива млад мъж след спор, след което напуска Рим с награда обявена за главата му. Въвлечен е в спорове и в Малта през 1608 г. и в Неапол през 1609 г., което може би е умишлено сторено от неизвестни негови врагове. Последният инцидент го наранява сериозно. Година по-късно, на 38 години, той умира при мистериозни обстоятелства в Порто Еколе на път за Рим, където да иска опрощение. Говори се, че причината за смъртта му е треска. Известен приживе, Караваджо е забравен почти веднага след смъртта си и едва през 20 век важността му за западното изкуство е преоткрита. Освен това, неговото влияние върху барока, който се заражда от руините на маниеризма е повече от решаващо. То се вижда пряко в творбите на Рубенс, Хосе де Рибера, Бернини и Рембранд. Художниците след неговото поколение са наречени Караваджисти и Тенебристи.