Днес поднасяме цветя, свеждаме глава, някъде ще има и заря....

Днес някак всички сме едно...има хубави дни, има лоши дни, има дни в които трябва да се действа и дни в които просто трябва да сведем глава, да отдадем почит, признание и благодарност...че ги има всички тези дни, че ни има всички нас!

Създадох тази картина по случай 150-годишнината от гибелта на Дякона. Нарисувах го така, както го чувствам - жив. Така както трява да бъде!

Никой герой не загива истински, докато живеем според заветите, идеите и вярванията му.

Но заря веднъж в годината, наведена глава и цвете не стигат! Не са достатъчни! Мястото на Левски е близо до нас, в сърцето ни, домът близо до децата ни! Затова заедно с теб вдъхваме живот на черно-белите портрети на нашите герои. 

Дълго време вярвах, че самите картини ще дадат нов живот на Дякона. Грешал съм! Хората, които притежават картините са тези, които се грижат за бъдещето ни, защото всяка една картина може да има различен живот. Може да събира прах в мрачно мазе или да бъде закачена в детска стая, за да вдъхновява и мотивира. Ние решаваме дали Левски да е жив и в нашия дом и чрез делата ни.

Новата картина на No Name. Подкрепеме каузата, представяйки изкуството му!